Кърджали.com

Град Кърджали лежи на двата бряга на р. Арда, на 240 м надм. в. Отстои на 55 км югозападно от Хасково, на 104 км югоизточно от Пловдив, на 90 км източно от Смолян и на 15 км северно от Момчилград. Разположен е сред долинно разширение в средното ечение на р. Арда. Обграден е от родопските ридове Чуката, Стръмни рид и Жълти дол. Селищен живот тук има отпреди 6 хил. години. Открити са следи от праисторическа, тракийска, римска, византийска, средновековно-българска и късно-турска култура. Първите исторически находки са от тракийското племе коелалети. През I век то било покорено от римляните. След това идва славянското племе смоляни. През Средновековието селището било средище на областта Ахридос в провинция Мора. Често преминавало от византийски в български ръце и обратното. За трайно българско присъствие тук говори разкрита в с.Веселчине уникална трикорабна българска базилика от XI-XII в. Този квартал е остатък от средновековния български град Мъняк, със строителство, подобно на това в Преслав, еземврия и Търново. През XIV в. селището е превзето от турците, а през 1379 г. идват турски колонисти от Мала Азия. Около 1650 г. тук господар е бил Кърджи Али, като началник на голяма военна част. Счита се, че от него е останало името на града. В 1750 г. е построена първата джамия.

През XVIII в. тук се събират и организират около 2 хил. разбунтувани млади мъже, наречени на селището кърджалии. Те нападнали много градове и села и извършили пале-грабежи и насилия.

През януари 1878 г. руският генерал Чернобузов с донски казаци освободил Кърджали. След Берлинския договор Кърджали остава в Източна Румелия, но през 1886 г. е даден на Турция, като компенсация за Съединението. На 8.Х.1912 г. Хасковски отряд под командването на полковник Делов освобождава града, който заемал хълма Боров рът Чамсартъ. Той бил гарнизонен и занаятчийски градец с развити медникарство и абаджийство. Българите били преселници от Устово. Освен това скоро става център на търговския тютюнев капитал, включително и на чуждестранните фирми "Австрийска режия", "Бухнер" и др. Израства цял квартал с тютюневи складове, а до него квартал на изкупвачите на тютюна, на работниците по манипулацията и пр. Тютюноработниците се набираха от бедното турско население и бежанците от Западна Тракия. Така Кърджали стана "големия тютюнев склад на Източните Родопи". В навечерието на Втората световна война с германски капитали в града бе построена флотационна фабрика за оловно-цинкови концентрати, въжена линия до главните рудни находища, малка пещ, дизелова електроцентрала и др. През 1920 г. Кърджали е имал едва 4417 ж.. След това започват да се заселват много бежанци от Беломорска /Западна/ Тракия. Само от с. Доган Хасар (родното село на капитан Петко Войвода) в Гърция (тук идват над 300 семейства). През 1946 г населението на Кърджали е 10 502 ж. През 1985 г. е 55112, а през 1992 г. намалява с 10 хил. и става "73 ж., вследствие на изселването на турското население от града. Междувременно Кърджали става главен център на нашата цветна металургия. Изграден бе оловно-цинков комбинат, който дава 33 % от промишлената продукция на града по стойност. В комбината се произвеждат 52 вида продукти - 40 хил. т олово и 30 хил. -цинк и над 200 хил. т. сярна киселина. Към 70 % от цинковото производство и 40 % с оловното отива за износ. Добиват се още значителни количества кадмий, сребро, оловна глеч, бисмут и др. Кърджали е център на VI рудно управление на "Торубсо". Машиностроителната промишленост е типична за Кърджали и е във връзка с рудодобива и комбината. Произвеждат се главно машини за рудодобива - товаръчни машини, шахтови клетки, помпи, валове за огъване на ламарина, лебедки. Авторемонтният завод е специализиран за ремонт на товарни автомобили "Старт", "МАЗ" и "КРАЗ". Завод "Пневматик" е единственото в България специализирано предприятие за производство на висококачествени пневматични машини, уреди и съоръжения, предназначени за рудодобива, за механизиране и автоматизиране на производствените процеси във всички отрасли на народното стопанство. Тук се произвеждат и специални пневмосистеми за нуждите на старозагорския завод "Берое".